Константин Велев
Председател на управиртелния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ)
Каква е кратката Ви равносметка за застрахователния пазар в страната през последните 12 месеца?
Без съмнение, кризата COVID-19 е доминиращият фактор, който оказа влияние не само върху развитието на застрахователния ни пазар, но и като цяло върху икономическите и обществени процеси. Цели сектори на световната и националната ни икономика продължават да изпитват тежките последици от здравната криза и ограничителните мерки, които я съпътстват. Понижената стопанска активност се отрази негативно върху пазара на труда и жизнения стандарт на хората, а липсата на предвидимост допълнително утежнява ситуацията. Застрахователният бизнес е пряко свързан с реалната икономика и няма как да остане встрани от тези процеси.
Добрата новина е, че пазарът устоява на кризата и се развива стабилно. Като цяло, ефектът COVID-19 се изразява в преустановяване на динамичния ръст на пазара отпреди пандемията и задържането му на нива, близки до тези от 2019 г., която беше една добра година за целия сектор. Пазарни данни на КФН, включително и последните, които излязоха преди няколко дни – за м. ноември 2020 г. – потвърждават това наблюдение. Премийният приход към м. ноември общо за застрахователния пазар е почти 2.598 млн. лв., като се отчита леко понижение от 2,1% на годишна база. Естествено, вътре в рамките на общото представяне се вижда, че някои бизнес линии са засегнати по-силно от кризата. За разлика от общото застраховане, което бележи много малък спад от около 0,2% , животозастраховането регистрира отчетлив спад, като към ноември 2020 г. той е над 12 %. Това е обясним резултат в период на икономическа криза и съответно несигурност за голяма част от населението. Засегнати са и други линии на бизнес, например при застраховките, свързани с туризма, се отчита съществено понижение на премийния приход от над 40%. Заедно с това наблюдаваме една интересна тенденция за позитивен темп на развитие при имуществените застраховки, където по линия на „Пожар и природни бедствия“ премийният приход на годишна база бележи ръст от около 2%. Но все пак трябва да отчитаме, че ситуацията има различни проявления и на ниво компания в зависимост от особеностите на нейния застрахователен портфейл.
Причините за стабилното пазарно представяне без рязък спад, въпреки сложната здравна и икономическа ситуация, са многопластови. Несъмнено, водеща сред тях е способността на застрахователния сектор да реагира бързо и адекватно на кризи, да се адаптира към тях, така че да бъде в услуга и от полза за своите клиенти. Компаниите много бързо извършиха сериозни технологични промени в процесите си на работа, предложиха дигитални решения, нови продукти и услуги, допълнителни облекчения.
Ситуацията с пандемията какви нови перспективи и предизвикателства предлага пред застрахователните компании?
Пандемията несъмнено промени начина ни на живот и естествено това се отрази на начина, по който правим бизнес, на отношенията ни с клиентите. Един от най-видимите ефекти от кризата е интензивната дигитализация във всички аспекти на живота ни. Всъщност, пандемията послужи като вид „катализатор“, даде силен тласък на вече започналата дигитална трансформация в застрахователния сектор. Всъщност, браншът превърна предизвикателството за скоростна дигитализация в предимство като оптимизира бизнес процесите вътре в компаниите, намали някои административни разходи, подобри възможностите ни за оценка на рисковете. Дигитализацията и изкуственият интелект помогнаха много в контактите, комуникацията и обслужването на клиентите, в разработването и предлагането на нови услуги. Ако преди година това ни се струваше далечно бъдеще, сега дистанционно сключване на застраховки, дистанционен оглед и завеждане на щети, медицински преглед от разстояние, вече се възприемат като нормални и очаквани от клиентите.
Къде са резервите и в каква посока ще се развива продуктовото портфолио на пазара?
Промененият начин на живот, работата и ученето от разстояние, интензивното използване на различни електронни устройства в мрежа, значимо увеличиха кибер рисковете. Например, по данни на Делойт[i] само в периода февруари – май 2020 г. лични данни на 500 хил. души, участвали в различни видео-конферентни събития, са били откраднати при хакерски атаки. Повишеният риск от кибер заплахи предопределя и по-активното търсене и съответно предлагане на застрахователна защита от кибер рискове. Това е линия на бизнес, която тепърва ще търпи интензивно развитие. Друга важна тенденция е надграждането на застрахователните продукти с нови дигитални услуги, предлагането на още по-пълноценна защита и по-ефективно обслужване на клиентите. Все повече фокусът се обръща към иновативните и персонализирани решения, към осигуряване на възможност хората сами да управляват своите застраховки.
Пандемията провокира много хора да си дадат сметка колко крехък е балансът в ежедневието им, колко лесно и бързо могат да изпаднат в тежка ситуация. Мисля, че тази ситуация стимулира интереса към по-активно подсигуряване на защита срещу рискове чрез различните видове застрахователни продукти. Такива тенденции се наблюдават по света, например в САЩ се отчита ръст на животозастраховките през 2020 г., а обяснението е именно по линия на осмисляне на ползите от застрахователна защита. Вярвам, че подобни процеси предстоят да се развият и у нас.