Доцент доктор Румен Ерусалимов е Заместник-ректор “Студентска политика, институционални комуникации и продължаващо обучение” и ръководител катедра “Застраховане и социално дело” в Стопанска академия „Димитър А. Ценов” гр.Свищов
От кога на практика съществува и функционира образователния ценз в застраховането?
Началото на застрахователната наука в България е поставено на 1 септември 1936 г. с Указ № 376 на цар Борис III и откриване на Висше търговско училище „Д. А. Ценов“ на 8 ноември същата година. В учебния план на първия випуск са включени дисциплините „Общо учение за застраховането“ и „Специално учение за застраховането“, изучавани в III и IV курс. С течение на времето се появява необходимостта за диференциране на висшето икономическо образование в отделни специалности. Така през учебната 1948-1949 година, в унисон с традициите при обучението по застраховане, единствено на свищовската академия е дадено правото да развие специалност „Застрахователно дело“. Във връзка с това, година по-късно на 31.01.1950 г., е създадена първата и единствена до момента в България застрахователна катедра.
Чак до 1993 година, когато с помощта на дългогодишния ръководител на катедра „Застраховане и социално дело“ проф. Хр. Драганов в УНСС се разкрива подобна специалност, обучението в областта на застраховането се извършва единствено в Стопанска академия. Затова академията не без основание е наричана ковачницата на кадри в областта на застраховането. Водената от нея специалност „Застраховане и социално дело” е израз на волята на дарителя Димитър Апостолов Ценов във Висшето търговско училище в Свищов да се преподават „…търговските науки; финансовите науки; търговското право; банковото дело; науките по застрахователно дело и др.”. Катедрата осъществява обучение в образователно-квалификационните степени „бакалавър” и „магистър” и в образователната и научна степен „доктор”.
Какви са резултатите на вашите студенти и за какво ви мотивират и какви според Вас са следващите крачки в развитието на образоването в застрахователната сфера?
Няма застрахователно дружество в България, в което да не работи поне един възпитаник на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов. В повечето застрахователни брокери нещата стоят по същия начин. Завършилите специалност „Застраховане и социално дело“, както и магистърска програма „Застраховане“ работят и за държавния контролен орган в сферата на застраховането – Комисията за финансов надзор, и за гаранционния фонд. Нещо повече, висшият мениджмънт на тези икономически субекти често се състои от наши възпитаници. Радваме се, че те не забравят своята алма матер, поддържат връзка с нас и ни държат в течение за актуалните проблеми на застрахователната практика.
Бъдещото развитие на застрахователното образование, според мен, не прави изключение от тенденциите, касаещи висшето икономическо образование. Все повече процеси, включително в образованието, се дигитализират. Такава е тенденцията и в застрахователната практика. Именно затова Стопанска академия още през 1999 година, когато интернет технологията не беше все още добре развита в България, предложи на образователния пазар дистанционното електронно базирано обучение. Под мотото „Учи докато работиш“ ние стартирахме този нестандартен за онова време начин за провеждане на учебния процес. За пореден път Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, въведе нещо ново, което както се убедихме е бъдещето на висшето образование. Епидемичната обстановка, свързана с Ковид-19, само ускори този процес и вече всички висши учебни заведения са част от него.
Как гледате на разработването и интегрирането на нови продукти, като Хеттрик, какъвто Мусала наскоро пусна и считате ли това за полезно?
Една от основните функции на застрахователните брокери е да съдействат за развитието на застрахователния пазар. Посредством опита и познанията си и най-вече чрез прекия контакт с потребителите на застрахователната услуга, те могат значително да подпомогнат процеса по създаване и налагане на пазара на нови застрахователни продукти.
Адмирации за усилията на Мусала Иншурънс Брокер за налагане на пазара на застрахователната комбинация, лансирана чрез името Хеттрик. Времето ще покаже дали този продукт ще бъде успешен, но от гледна точка на партньорите в създаването му (Мусала Иншурънс Брокер и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“) това е много вероятно. Според мен пакетното предлагане на три застрахователни покрития в един продукт ще доведе от една страна до улесняване на клиентите, които така или иначе сключват въпросните застраховки. От друга страна обаче, намаляването на цената на застрахователната услуга, поради икономии от мащаба, може да подтикне онези клиенти, които досега са си сключвали само една или две от въпросните застраховки да изберат по-широко застрахователно покритие. Не е изключено да се появят и нови клиенти, които досега не са имали възможността да ползват комбиниран застрахователен продукт, който да отговаря на техните интереси.
Пожелавам успех на Мусала Иншурънс Брокер и на техния партньор ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в начинанието. Освен всичко друго това е и стъпка към повишаване на застрахователната култура на българските граждани.
Какви са особеностите на застрахователния пазар в момента в България и кои са качествата, без които един бъдещ застраховател не може ?
Промените, настъпили в нашата страна, след 1989 година, рефлектираха върху ценностната система на хората, включително и по отношение необходимостта и ползата от застраховането. Като че ли автомобилът се превърна в най-ценната вещ, а живота, здравето и работоспособността на населението останаха на заден план. Това даде своето отражение върху застрахователния пазар, като застрахователните дружества преориентираха тяхната дейност, основно в общото застраховане, с акцент към автомобилното застраховане. Делът на животозастраховането падна драстично. Роля в това отношение имат и инфлационните процеси, особено през 1996-1997 година, които до промените не бяха характерни за българската икономика.
Както в миналото, така и в настоящето професионалистът застраховател трябва да притежава съвкупност от качества, които да предизвикват доверие на потенциалните клиенти към застраховането и към застрахователния продукт, който той им предлага. Разбира се дигитализирането на икономиката в съвременния свят, в частност и на застраховането, изисква застрахователите да имат добри компютърни умения, но според мен основното – специфичните познания, които дават увереност и предизвикват респект и доверие у потребителите на застрахователната услуга, не се e променило особено.
Над 50 са университетите в България. Какво отличава Стопанска академия “Димитър А. Ценов” от останалите?
В своята 85 годишна история Стопанска академия „Д. А. Ценов“ винаги е давала нещо ново на българското висше образование. В Свищов са създадени първите в България застрахователна, финансова и счетоводна катедри. Изграден е първият академически музей. Издава се и първото специализирано икономическо научно списание „Народностопански архив“. В по-ново време за пръв път (1999 г.) се предлага дистанционното електронно базирано обучение. Проведена е и първата в страната онлайн защита на дипломна работа (2000 г.) на студент, който живее по това време в Лондон.
Стопанска академия е създадена с най-голямото частно дарение и второто по големина, след това на братята Евлоги и Христо Георгиеви, давано за образование в България. Дарителят Димитър Ценов изрично посочва в своето завещание „ … да се основе и издържа от фонда едно Висше търговско училище по подобие на германските висши търговски училища и специално на недавна основаното висше търговско училище в Берлин…“. В изпълнение на това условие от завещанието още в самото начало биват привлечени ерудирани преподаватели, завършили своето образование в западноевропейски университети, а учебният план е изцяло съобразен с изучаваните в германските висши училища дисциплини. След 1944 г. и смяната на обществено-икономическия строй в България, свищовската академия има възможността да привлече като преподаватели неудобните за тогавашната власт интелигенти, завършили своето образование в Германия, Австрия и Франция. По този начин в академията са привлечени и двамата първопроходци в застрахователната наука на България – проф. Велеслав Гаврийски (завършил в Германия) и отличника на своя випуск на Виенския икономически университет проф. Иван Кацаров. Те последователно създават и изграждат основите на академичното преподаване по застраховане и в последствие по осигуряване. Създава се свищовската застрахователна и осигурителна школа, чиито наследници сме ние преподавателите от катедра „Застраховане и социално дело“. Това важи и за свищовските икономическа, финансова и счетоводна школи, които биват изградени и утвърдени от няколко поколения учени и преподаватели.
Каква е личната ви кауза в университета и до колко е важно образованието за съвременните млади хора у нас?
Българският народ винаги в своята история е издигал в култ образованието. Не случайно от нашите земи произлиза една от световно използваните азбуки – Кирилицата. Само образованият човек може да бъде свободен. Затова не само аз, но и всички мои колеги университетски преподаватели, имаме дълг пред нашите предшественици, към нас самите и най-вече към българския народ да правим всичко по силите си, за да достига познанието до възможно повече хора.
За мен няма по-голямо удовлетворение от това да видя моите възпитаници като реализирани и ценени от застрахователната гилдия професионалисти. В досегашната си кариера съм имал възможността и удоволствието да преподавам на хиляди студенти, много от които успешно се реализираха професионално не само в България, но и в чужбина. Горд съм с постиженията на всеки от тях и се радвам, че те оценяват това, което Стопанска академия им е дала. Техните успехи ме мотивират и занапред да продължа да изпълнявам с чест и достойнство моята благородна професия.
